Как можем да спасим аналоговата фотография?

Вече 9 месеца изучавам дали и как аналоговата фотография може да бъде спасена. Това са резултатите.

The author, Juho Leppänen, is an entrepreneur in Finland.

Здравейте. Аз съм Юхо от Финландия. Изхранвам себе си и семейството си чрез аналогова фотография от 15 годишна възраст- вече тринадесет години. Миналата година се замислих дали моят новороден син ще има възможността да снима на филм, когато стане на петнадесет, и ако да, как ще изглежда светът на аналоговата фотография тогава.

През последните девет месеца интервюирах повече от 300 човека- от изпълнителни директори, които са основните виновници аналоговата индустрия да е все още жива, до известни личности в Интернет от аналоговата сцена като Иан Рухтър, че дори и група луди руски химици, както и седемнайсет годишен сингапурски тийнейджър. Моята основна идея бе да създам разбираема глобална картина, която да опише бъдещето на филмовата фотография и възможните пътища към нейното спасение. Истината е, че тази картина не е толкова лесно описуема.

Ситуацията на аналоговата сцена сега

Дали се самозалъгвам заради своето обкражение, което ми дава надежда, или наистина я има?

В последно време има огромно количество позитивни новини, като големи новинарски издания като Тайм и ЕйБиСи, тиражират становища, потвърждаващи завръщането на филма. Кодак, от своя страна, обявиха, че ще отново ще върнат във фотографските ателиета спрени от производство филми, заради повишаващия се с по 5 % всяка следваща година интерес.

Adox, Bergger, Cinestill, Ferrania, Foma, JCH и други бутикови филмопроизводители правят страхотни нови продукти. Многобройните кампании в Kickstarter намират своите подръжници, а огромният успех на Instax серията на Fuji дава първите стъпки в аналоговата фотография на множество тийнейджъри по цял свят.

Преди 9 месеца, обаче, също се случваха цял куп страхотни неща , което ме накара да седна и да помисля- Дали се самозалъгвам заради своето обкражение, което ми дава надежда, или наистина я има?

Старите фотографски империи рухнаха

Polaroid camera and film packages.

Реших да разбера мнението на фотографската индустрия и за целта влизах в ателиетата и офисите на хората, чиято безспирна работа крепи аналоговото общество от десетилетия насам. Там открих съвсем различно отношение- дори най-сърцатите фотографски фирми, които са вдъхвали и продължават да вдъхват живот на филмовата фотография, просто се изсмиваха на въпросите ми. Отидох на Photokina 2016 и се опитах да открия някое от големите имена в индустрията, готово за завръщането на аналоговата фотография. За съжаление, никой от големите не бе заинтересован от това да служи на обществото, на чието развитие аз ставах свидетел в социалните мрежи, използващо непременно някой от hashtag-овете #believeinfilm, #filmisnotdead и така нататък.

Това първоначално разби сърцето ми. След това, обаче, видях обратната страна. Ако няма стари кучета, цялата индустрия може да бъде престроена, да бъде основана на страст, а не на капитал. Новата аналогова фотография, привлича и дигиталното поколение, а още по-важното е, че може да бъде построена от онези, които наистина милеят за нея. Новаторите на това ново движение могат да бъдат открити в Cinestill, Catlabs и Camerafilmphoto. Те се грижат за информационните и материалните потребности на новият, отчасти дигитален, потребител.

Има филми на разположение, тогава всичко наред ли е?

Е, ако достъпността до филми и проявяващи материали е осигурена от сърцати компании, тогава нямаме проблем, нали? Всеки може просто да си проявява филмите самостоятелно или в близкото фотоателие в следващите 15 години. Е, тук стигаме до интересната част. Ако четете това и сте съгласни с последното ми твърдение, тогава сте част от клуба на така наречените- твърди подръжници на аналоговото.

По време на интервютата ми, започнах да разграничавам четирите групи в аналогвия свят; Колекционерите, Механиците, Артистите и Новаците.

The Collector

Колекционерът

По начало, Колекционерът е мъж, на около 60 години. Той има колекция от камери, която е обогатявал през целият си живот. Най- спонтанните колекционери не са успяха да се сдържат, когато цените на аналоговата техника се сринаха при мълниеносното пристигане на дигиталната фотография, и са натрупали стотици, че дори и хиляди камери. Колекционерът рядко използва своите камери, а те прашасват, бавно достигайки нефункционално състояние. Всъщност, той дори не използва филм, освен ако някой не го помоли да направи портрет на семейното събиране.

 
The Gearhead

Механикът

Типичният представител на тази група е 34 годишен мъж, инжинер. Той обича да адаптира аналоговата техника към своята дигитална камера. Обича качествената техника, дори повече от крайния продукт, който тя му дава. Използвал е филм, когато е бил млад, но не се е връщал към света на аналоговото по подобаващ начин, освен чрез онези 3-4 изснимани филма през изминалата година.

 
The Artist

Артистът

Независима от възраст или пол, групата на Артистите е по-скоро философска група. Артистът гледа на филма като на концептуален начин за запазване на времето и емоцията през вековете, без опасността снимките му да се превърнат в неразчитаеми компютрни данни, заради остарелия си формат. Артистът използва много филми, проявителни материали и фотохартия, но оборудването за него е просто маловажно средство, което обикновено не му позволява да помага на Новака лесно да навлезе в свят без автоматични настройки.

 
The Newcomer

Новакът

Новаците са по съсредоточени върху това да качат своите кадри в социалните мрежи като готов продукт. Те искат сканирани негативи и/или диапозитиви с добро качество и са готови да изпратят филма си в друга държава, ако лабораторията има достатъчно последователи в Instagram. Новаците обичат своя Canon AE-1:s и добрата лаборатория, която ги обслужва, тъй като все още не са готови да проявяват филмите си сами- особено цветните. Предните три групи може би не разбират пътя на Новака, но в неговата фотография има една чудна естетика. Той просто прави нещата по различен начин от предишните поколения.

 

Тези групи, разбира се, не са категорични, следователно някой може да бъде 70% Механик, 20% Артист и 10% Новак. Сърцето на аналоговото общество е изпълнено с хора с приблизително еднаква принадлежност, като типичният представител е наполовина Механик, наполовина Артист, който има нездравословноот желание да снима на голямоформатна камера.

Интересно е, че в различните държави, различни групи съставят масовата аналогова сцена. Във Финландия сме родени инжинери (аз съм от тези, които биват наричани „артистични„, тук във Финландия) така че, тук има основно Механици и Колекционери. Същото важи за Германия и Южна Корея. Във Виетнам, Новаците са 90% от аналоговото общество, докато в Испания доминиращата общност е изградена от Артисти.

Четирите основни проблеми сега, след като първата битка за запазването на филма бе спечелена

Трябва да предоставим на Новаците нужните съвети и услуги

В светлината на последните новини вярвам, че първата битка за запазването на живота на филма бе спечелена. Сега навлизаме в следващ етап с нови проблеми. След като разграничих четирите групи в аналоговото общество и тяхната връзка с индустрията, стигнах до заключението за това кои ще бъдат основните проблеми за аналоговата фотография през следващите 15 години. Трябва да предоставим на Новаците съветите и услугите, от които се нуждаят, така че търсенето на всиките услуги, които индустрията предлага, да бъде голямо и продължително през следващите 15 години. Време е, да разкрия четирите основни проблеми, които ще бъдат пред нас.

1. Проявяващите и сканиращите машини ще трябва да се „пенсионират„

Дори и всичко да остане както е сега, или да има ръст с 1-5% всяка година, през следващите десет години ще имаме сериозен проблем с подновяването на машините в лабораториите. Fujitsu, Agfa, Kodak и Noritsu, най-големите производители на автоматични проявяващи машини, вече са, или всеки момент ще, преустановят подръжката на аналогова техника. Само най-добрите лаборатории ще оцелеят, защото специализираните лаборатории имат добри техници, които се грижат за машините, но резервните части ще свършат след 10-15 години. Скенерите ще изчезнат по-скоро, тъй като дори сега е трудно да се поддържат дори най- новите професионални модели, понеже голяма част от тях са подържани само от Windows XP.

За Механиците, Колекционерите и Артистите това няма значение. Те ще извадят дозите си Jobo и своята нова Lab-Box и ще продължат с всички процеси постарому. Всъщност, повечето лаборатории ще направят същото, но в това има огромен проблем. Когато количеството не е достатъчно, цените ще се вдигнат. Новакът никога няма да израстне в пълноправен сърцат аналогов подръжник, когато трябва да плаща по 50€ за да сканира и прояви филма си- което вече се случва, например, с проявяването на Е-6 в голяма част от европейските страни. За да запазим филма достъпна опция за Новаците, трябва да се погрижим количеството филми да не намалява и да подържаме пламенните и отдадени компании живи.

A lovely camera.

2. Големите филмопроизводители ще трябва да се „пенсионират„

Да, положението при Kodak и Fujifilm изглежда добре засега, но някой ден ще се наложи да спрат от производство големите машини, тъй като търсенето няма да бъде достатъчно голямо. Всичките баби, които сега, отвреме навреме си купуват ролка филм, ще напуснат тази земя, което означава, че търсенето ще намалее дори повече и няма да има Fujifilm 200, Superia 400, Kodak Color Plus или някакъв друг цветен филм, който можете да си вземете сега за по-малко от 4€. Също както с проявяващите машини, сърцевината на аналоговото общество няма да се вълнува особено, но новодошлите маси ще.

3. Фотоапаратите ще бъдат „пенсионирани„, ако не се поддържат.

Почти всеки филмов потребител, с когото разговарях повреме на интервютата си, ми каза, че в района, в който живее, има не повече от един майстор, който може да им поправи фотоапарата и той е от ерата на Колекционерите. След 5-10 години повечето от тях ще се оттеглят от бизнеса, което ще остави цели държави без подобаваща поддръжка за аналогова техника.

Е, не може ли просто да използваме 3D принтер за да изпринтим части, или дори цели камери, или пък да помолим китайските заводи да произвеждат преправени камери? Можем, но пластмасова Holga няма да задоволява интереса и желанието на Новака завинаги. Не и когато има възможност да заснема дигитално всичките си спомени и да ги качва във виртуалния свят само с изваждането на мобилния си телефон. Той се нуждае от подходящи механични фотоапарати, които да не струват прекалено много.

4. Фотоапаратите,които са на разположение в момента, всъщност не са достъпни

Повечето фотоапарати, които Новакът би искал да използва, са собственост на Колекционерите, а те не продават своето имущество онлайн, а ако го правят, то не всеки Новак би рискувал да му се наложи да поправя сам камерата, която е купил от някой сайт от рода на craigslist. Фотоапрартите трябва да се раздвижат, да намерят нови любящи домове. А въпреки че в САЩ, Япония и Европа има повече камери, отколкото потребители, истината е, че аналоговата фотография се развива по- бързо в страни като Виетнам, Индонезия, Турция и Китай, а те нямат огромни запаси, събиращи прах по складовете и витрините.

Има ли решение, което ще спаси аналоговата фотография?

Ние, финландците, никога не се оплакваме публично за нещо, ако не сме се опитали да го поправим. Това е един от основните ни принципи. Аз никога нямаше да пиша всичко това, ако нямах решение на проблема. Е, какво е то?

По проблеми 1 и 2- застаряващите тежки машнини могат да бъдат подържани чрез повишения интерес към аналоговата фотография. Интересът може да се увеличи като се работи върху проблеми 3 и 4, които спират желанието на на Новаците да се включат в аналоговия свят за постоянно. За да поправим 3 и 4 имам план, който може да бъде събран в едно изречение : „Да спасим аналоговите фотоапарати„.

A lovely camera. A lovely camera. A lovely camera. A lovely camera.

И 3 и 4 могат да се решат като свържем Новаците с вече съществуващи или с тепърва пробиващи компании, които са отдадени на аналоговото. Вече съществуващите компании имат връзките, с които да вземат фотоапрати от Колекционерите и да ги приготвят за дълготрайна употреба, но не винаги могат умело да общуват с Новаците, тъй като не ги разбират напълно. За да ги разберат и да научат най-сетне техният език, аз започнах предприемачески проекта наречен Cameraventures.com.

За да спасим аналоговата фотография, трябва да спасим фотоапаратите Но

почакай, предприемачите обикновено не целят ли да има някаква печалба и не са ли прекалено рисковани в своите действия? Е, някой технологични предприемачи може би са, но има много проекти, които се целят в това да постигнат ефект, не парични облаги. Ние сме едни от тях. Ние целим да спасим частта от аналоговата фотография, която знаем как да спасим.-

фотоапаратите. А ако става въпрос за риска, то той би бил много по-голям, ако аз вече нямах опит в подобни дейности. Вече веднъж съм правил нещо подобно. Вече си го правил? Ами, да, но само в по-малък мащаб тук, във Финландия, където аз вече изградих платформа, наречена Kameratori.com, където всички магазини за аналогови камери могат да продават продуктите си и да развиват своят бизнес. Имаме местен дистрибутор на филми. Предоставяме най-добрите и най-модерните проявяващи услуги и дори си имаме собствена група техници съставена от 4-ма Механици, които се учат от 2-ма Колекционери.

Глобалната работа в екип е ключа към успеха

Финландия, обаче, е само една малка част от света, а за да възстановя достатъчно аналогови фотоапарати, които да поддържат търсенето високо, се нуждая от вашата помощ. Cameraventures.com се цели да повтори успеха, който имаме във Финландия, като за да направим това, трябва да открием всички домове на аналоговата фотография, за да обединят усилията си и да работят заедно. Нуждая се от това да ми кажете кое е близкото фотоателие, което наистина се грижи за аналоговата сцена.

Camera in a field of grain.

Какво правя аз с информацията след това? Нашият екип ще я провери, структурира и пусне онлайн, така че цялото световно общество да я използва. Нашият екип ще се опита да направи най-добрата онлайн визуализация (карта, таблица, апликация и др.) на най- добрите проявяващи ателиета, магазини за фотоапарати, дистрибутори на филми, производители на аксесоари и сервизни центрове, така че цялото общество да може да ги преглежда свободно. С помощта на няколко приятели по света (тази статия статия е преведена на 5 различни езика, засега), нашият малък екип от Финландия може да картографира първата истински глобална карта на възроденият аналогов свят.

Това ще направи ресурсите леснооткриваеми за Новаците и ще ги свърже с останалите три групи. В същото време, растежът на индустрията ще е в ръцете на най-отдадените предприемачи, което ще им даде достатъчно свобода да развият аналоговата сцена, нещо, което вече отчасти се е случва например при моментните филми заради работата на Impossible Project.

Обединени, пламенните малки бизнеси по света, може би ще намерят решения на проблеми 3 и 4, така че аз да мога да продължа да се занимавам с аналогова фотография, и още по-важно- синът ми да може да снима своите първи ролки филм след 15 години.

Ако искате да помогнете да направим глобална карта за да спасим аналоговите фотоапарати моля ви отидете на cameraventures.com/help и попълнете формуляра. Това е първата стъпка към спасението. #saveanalogcameras

 
FILL IN THE FORM

Any questions? Just pop them to us at info@cameraventures.com, @cameraventures on Instagram and Twitter or message me on LinkedIn.